Залезът е муза на зората,
отекващ тихо в златисти небеса,
като уморен самотник
с последната въздишка на деня отлита
и заспива в косите на нощта.
Събира преди всяко тръгване
от бреговете пясъчните стъпки,
които са били сбогуване
на съдби, разминали се в светлото.
Изсипва ги като ненужни съчки
в пазвата на времето, после ги запалва,
горят без пламъци, безмълвни, ...