Залезът е муза на зората
Залезът е муза на зората,
отекващ тихо в златисти небеса,
като уморен самотник
с последната въздишка на деня отлита
и заспива в косите на нощта.
Събира преди всяко тръгване
от бреговете пясъчните стъпки,
които са били сбогуване
на съдби, разминали се в светлото.
Изсипва ги като ненужни съчки
в пазвата на времето, после ги запалва,
горят без пламъци, безмълвни,
и сеят зрънца забрава.
А тя го чака там... в началото.
В началото на всички начала.
От всеки слънчев лъч изплита нота
и пее с гласа на птичите ята.
Песента й понякога е крясък... вопъл,
обагрящ росните треви в полята,
гласът й нежен, топъл
с милувка буди утрото, цветята.
Знае, няма да го срещне
и по вятъра разпръсва светлината.
Вярва, че следите й в пясъка той ще намери,
щом слънцето целуне тъмата.
Залезът е муза на зората,
отекващ тихо в златисти небеса.
А тя го чака там, в началото,
в началото на всички начала.
© Ана All rights reserved.
