Залезът е муза на зората

smile (Ана)
60 132

May 17, 2008, 1:06 PM

Poetry

875 0 3

Залезът е муза на зората,

отекващ тихо в златисти небеса,

като уморен самотник

с последната въздишка на деня отлита

и заспива в косите на нощта.

Събира преди всяко тръгване

от бреговете пясъчните стъпки,

които са били сбогуване

на съдби, разминали се в светлото.

Изсипва ги като ненужни съчки

в пазвата на времето, после ги запалва,

горят без пламъци, безмълвни,

и сеят зрънца забрава.

А тя го чака там... в началото.

В началото на всички начала.

От всеки слънчев лъч изплита нота

и пее с гласа на птичите ята.

Песента й понякога е крясък... вопъл,

обагрящ росните треви в полята,

гласът й нежен, топъл

с милувка буди утрото, цветята.

Знае, няма да го срещне

и по вятъра разпръсва светлината.

Вярва, че следите й в пясъка той ще намери,

щом слънцето целуне тъмата.

Залезът е муза на зората,

отекващ тихо в златисти небеса.

А тя го чака там, в началото,

в началото на всички начала.

Please sign in with your account so you can comment and vote.