28.02.2024 г., 12:27 ч.

Залезът край хълма 

  Поезия » Философска
371 3 5

ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА

 

Не исках много. Повече получих.

Похарчих всичко, нищичко не взех.

Живях край стрък трева и сладък ручей,

и даже мисля, че не бе ми зле.

 

Простор изпълних с тихите си думи

и неведнъж зората бе ми път.

Не се страхувах – само да ми хрумне,

да тръгна там, където ме зоват –

 

сърцето ми – най-преданата стража,

свободната от суета душа.

Аз лоша дума не посмях да кажа

за този, който смята, че греша.

 

Стоя и гледам залеза от хълма,

градчето долу готви се да спи.

И моля се – когато се разсъмне,

да бъде сред дъхтежа на липи.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??