8.06.2014 г., 20:15

Залезът на младостта закъсняла

617 0 1

Нея той чакаше там всяка вечер,

по няколко часа в нощта стоеше,

тишината чуваше някъде отдалече

и секундите бавни пак броеше.

 

Когато светлината лицето му изтрие

и съдбата завинаги го отнеме от нея,

от болка нейното сърце ще се свие,

но споменът никога няма да избледнее.

 

Погледът ù търсеше него в нощта,

но нямаше нищо в тъмнината жива,

оставената следа преследваше тя –

споменът за него нощта не изтрива.

 

Но той винаги ще бъде някъде там,

в сърцето ù го има, там ще живее,

така и той няма да бъде никога сам

и залезът на младостта ще изгрее.

 

Няма да забрави никога това лице,

в мисълта ù той постоянно се витае,

може би ще подаде на някого ръце,

който, като него да бъде, ще се старае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Но той винаги ще бъде някъде там ! Хареса ми !

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...