23.01.2008 г., 23:57

залезът на утрешния ден

1.2K 0 3

Искам лампите да не изгасват,

искам партито да продължи,

искам в тази нощ отново да живея,

искам тази нощ луната да не спи.

Искам да се слея със тълпата,

искам да говорят хиляди лъжи за мен,

искам да съм нова, непозната,

искам барманът зад нас да въздъхва възмутен.

Искам да танцувам върху дансинга от пясък,

искам да загреят хиляди звезди за мен,

искам просто да се гмурна в морето,

а после уморена да посрещна изгрева на утрешния ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Давай! Към изгрева! Жив е животът.
    с обич, Мирела. оптимистичен стих!
  • Хвъляй се в живота и това е, няма време за...разтакаване. Греби с пълни шепи!!!
  • Искам да се слея със тълпата,

    искам да говорят хиляди лъжи за мен,

    !!!*
    Точно така, давай нахакано и смело към изгрева!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...