Залезът остана в нас
Изгубих те във тъмнината,
но залезът остана наш,
усмивките ни са крилати,
а устните ни пазят страж.
Eдна любов неизпълнима
тъй сладко винаги горчи,
когато искаш – ще ме има,
когато бягам – не тъжи.
Животите ни имат смисъл,
в очите не гори вина.
Оставихме се неразлистени,
прочетени без очила.
Изгубих те във тъмнината,
но залезът остана в нас,
когато се прегърнеш с вятъра –
в ръцете ти ще съм и аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
