Jul 4, 2013, 6:39 PM

Залезът остана в нас

  Poetry » Love
675 0 2

Изгубих те във тъмнината,

но залезът остана наш,

усмивките ни са крилати,

а устните ни пазят страж.

 

Eдна любов неизпълнима

тъй сладко винаги горчи,

когато искаш – ще ме има,

когато бягам – не тъжи.

 

Животите ни имат смисъл,

в очите не гори вина.

Оставихме се неразлистени,

прочетени без очила.

 

Изгубих те във тъмнината,

но залезът остана в нас,

когато се прегърнеш с вятъра –

в ръцете ти ще съм и аз...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...