ЗАЛИЧАВАНЕ
Времето
е впило нокти в моето гърло
и бавно, бавно,
душата ми изяжда равномерно,
всеки минал ден.
Годините полепват по косите ми
и в сняг превръщат ги за миг.
Минутите се стичат във очите ми
и блясъка изтриват безпощадно.
Секундите с челото си играят
и го извайват час по час.
Като художник времето с мене си играе
и бавно, бавно ме изтрива,
ден след ден.
© Светослав Григоров Всички права запазени