ЗАЛИЧАВАНЕ
Времето
е впило нокти в моето гърло
и бавно, бавно,
душата ми изяжда равномерно,
всеки минал ден.
Годините полепват по косите ми
и в сняг превръщат ги за миг.
Минутите се стичат във очите ми
и блясъка изтриват безпощадно.
Секундите с челото си играят
и го извайват час по час.
Като художник времето с мене си играе
и бавно, бавно ме изтрива,
ден след ден.
© Светослав Григоров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
