Залитане

спънах се
и ангелите снесоха в очите
многото ми каменни сърца
и питат. питат те
помня ли сега
какъв не бих бил никога

или съм летял с товар
чувал с пера по устните
яхнал облак от пожар
чист. бял
а залеза, да същият
флиртуваше със саждите

така се раждала нощта
милата ми мащеха
нежно ме прегръщаше
и някъде не се събудих същия
някога – кога?
бях спрял да спя

свивам със една ръка
реалност на фунийки
с малко киселинна плюнка
щипеща. смъдяща
ще отворя малка кръгла дупка -
кръв капан

през филтър фин самотна капка
попи във крайчето на спомен
тлял до ситен
прах.дим
на вятъра посоката обърна
малкото на камъка кола катурна


слаба светлина от твое утре
ще покълнат семена
над които вчера ще валя безшумно
днес обаче ще трещя.
после пак обратно…
на ръба