Aug 5, 2007, 8:45 AM

Залитане

  Poetry
1.3K 0 1
спънах се
и ангелите снесоха в очите
многото ми каменни сърца
и питат. питат те
помня ли сега
какъв не бих бил никога

или съм летял с товар
чувал с пера по устните
яхнал облак от пожар
чист. бял
а залеза, да същият
флиртуваше със саждите

така се раждала нощта
милата ми мащеха
нежно ме прегръщаше
и някъде не се събудих същия
някога – кога?
бях спрял да спя

свивам със една ръка
реалност на фунийки
с малко киселинна плюнка
щипеща. смъдяща
ще отворя малка кръгла дупка -
кръв капан

през филтър фин самотна капка
попи във крайчето на спомен
тлял до ситен
прах.дим
на вятъра посоката обърна
малкото на камъка кола катурна


слаба светлина от твое утре
ще покълнат семена
над които вчера ще валя безшумно
днес обаче ще трещя.
после пак обратно…
на ръба

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марвин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...