5 авг. 2007 г., 08:45

Залитане

1.3K 0 1
спънах се
и ангелите снесоха в очите
многото ми каменни сърца
и питат. питат те
помня ли сега
какъв не бих бил никога

или съм летял с товар
чувал с пера по устните
яхнал облак от пожар
чист. бял
а залеза, да същият
флиртуваше със саждите

така се раждала нощта
милата ми мащеха
нежно ме прегръщаше
и някъде не се събудих същия
някога – кога?
бях спрял да спя

свивам със една ръка
реалност на фунийки
с малко киселинна плюнка
щипеща. смъдяща
ще отворя малка кръгла дупка -
кръв капан

през филтър фин самотна капка
попи във крайчето на спомен
тлял до ситен
прах.дим
на вятъра посоката обърна
малкото на камъка кола катурна


слаба светлина от твое утре
ще покълнат семена
над които вчера ще валя безшумно
днес обаче ще трещя.
после пак обратно…
на ръба

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марвин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...