30.03.2019 г., 10:30

Залог

629 2 4

 

 

 

 

Как в тъмнината
да се бориш за нечий живот,
когато надеждата е сляпа,
а изходът е изкоп по-дълбок?

 

Трябва да си много жилав,
да дишаш на инат,
както мръзналите вишни
се борят да цъфтят.

 

Трябва, но дали ще можеш
сам да издържиш?
Само ако и душата си заложиш,
може би съдбата ще смилиш ...

 

Залагай смело, 
душата не търпи гаснещи надежди!
Виж, вишните са вече бели,
претръпнали и толкоз нежни ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...