Заложница на любовта
заключена и вече уморена,
свикнала със свойта роля
и душа до болка изпепелена...
Косите ми нежно са завързани,
ръцете ми за допира мечтаят,
обаче душите ни са свързани,
копнеейки да дойде краят...
В устните се впил платът,
връвта нозете ми раздира,
вените ми - кървав път...
желязото - кръвта ми пие...
Пленила ме е любовта,
в нейния капан се хванах,
не съм любима, а съм пленница,
но искам тук да си остана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мелиса Всички права запазени