4.07.2007 г., 9:25

Заложница на любовта

1.2K 0 0
В пределите на любовта съм
заключена и вече уморена,
свикнала със свойта роля
и душа до болка изпепелена...

Косите ми нежно са завързани,
ръцете ми за допира мечтаят,
обаче душите ни са свързани,
копнеейки да дойде краят...

В устните се впил платът,
връвта нозете ми раздира,
вените ми - кървав път...
желязото - кръвта ми пие...

Пленила ме е любовта,
в нейния капан се хванах,
не съм любима, а съм пленница,
но искам тук да си остана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...