4.07.2007 г., 9:25

Заложница на любовта

1.2K 0 0
В пределите на любовта съм
заключена и вече уморена,
свикнала със свойта роля
и душа до болка изпепелена...

Косите ми нежно са завързани,
ръцете ми за допира мечтаят,
обаче душите ни са свързани,
копнеейки да дойде краят...

В устните се впил платът,
връвта нозете ми раздира,
вените ми - кървав път...
желязото - кръвта ми пие...

Пленила ме е любовта,
в нейния капан се хванах,
не съм любима, а съм пленница,
но искам тук да си остана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....