Jul 4, 2007, 9:25 AM

Заложница на любовта

  Poetry
1.2K 0 0
В пределите на любовта съм
заключена и вече уморена,
свикнала със свойта роля
и душа до болка изпепелена...

Косите ми нежно са завързани,
ръцете ми за допира мечтаят,
обаче душите ни са свързани,
копнеейки да дойде краят...

В устните се впил платът,
връвта нозете ми раздира,
вените ми - кървав път...
желязото - кръвта ми пие...

Пленила ме е любовта,
в нейния капан се хванах,
не съм любима, а съм пленница,
но искам тук да си остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелиса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...