Залюби Мина левент юнак.
Залюби Мина левент юнак.
Люби го Мина година,
година, че и повече
Сърце ѝ за него болеше,
мисъл ѝ към него летеше,
а юнак за Мина нехае.
Мина в гората отиде,
в гората вековната,
на брега на реката приседна.
Славеи в гората пееха,
реката нежно шептеше,
вятърът на Мина думаше:
”Девойче младо и хубаво,
защо са тъжни очите ти,
защо дребни сълзи рониш?”
Мина тихо продума:
”В сърцето ми тежка рана,
в сърцето ми болка голяма
и лек за нея няма.
Ще те помоля нещо, Вятърко
и тебе, Речице,
песен да ми попеете,
песен нежна, преспивна!
Аз тук на брега ще полегна
да заспя, да засънувам
моята първа изгора,
първа и единствена.
Ще заспя, ще засънувам
и в съня нека остана!”
И разплете си Мина косите,
и на брега си полегна.
Мека ѝ трева постеля,
синьо ѝ небе завивка,
нежна ѝ ръка възглаве.
И песен ѝ запя реката,
песен нежна преспивна.
Заспа Мина засънува
и от съня си се не пробуди.
Корени косите ѝ станаха,
очите ѝ чисти извори,
сълзите ѝ бистри ручеи,
снагата ѝ къдрав габър.
Щом вятър ѝ през клони пробяга
песен все тъжна подхваща
за любовта на таз мома злочеста,
ручеите тихо припяват,
реката Мина оплаква,
славеи пеят в гората,
а вятърът тез песни разнася
по долини и по планини,
по равни тучни полета,
чак до града голяма.
Нек чуят и знаят
как е мома любила,
любила левент юнак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
