24.07.2021 г., 0:13

Замечтано

1.1K 3 10

Мечтая да съм слънчоглед,

събрала в себе си искри от летен огън

и капчици любов в дъждеца лек,

от вятъра целуната за спомен.

 

За теб ще грее моето сърце.

Душата ми за теб ще свети само.

С лъчи ще галя твоето лице,

подпряла цвят на нежното ти рамо.

 

Ще бъда в изгрева и в залеза до теб,

сияеща звезда в небето нощем.

Със дъх на лято и със вкус на мед

ще те обичам и ще те обичам още.

 

 

P.S. Благодаря за вдъхновението на Patrizzia, аромата на Elizabeth Arden и милата възрастна жена, която продава слънчогледи на моста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mirabella Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...