24.07.2021 г., 0:13

Замечтано

1.1K 3 10

Мечтая да съм слънчоглед,

събрала в себе си искри от летен огън

и капчици любов в дъждеца лек,

от вятъра целуната за спомен.

 

За теб ще грее моето сърце.

Душата ми за теб ще свети само.

С лъчи ще галя твоето лице,

подпряла цвят на нежното ти рамо.

 

Ще бъда в изгрева и в залеза до теб,

сияеща звезда в небето нощем.

Със дъх на лято и със вкус на мед

ще те обичам и ще те обичам още.

 

 

P.S. Благодаря за вдъхновението на Patrizzia, аромата на Elizabeth Arden и милата възрастна жена, която продава слънчогледи на моста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mirabella Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...