23.05.2020 г., 7:42

Заменѝм

1.3K 2 8


Голямо чудо, че ще ме загубиш.
Не съм спасителната глътка въздух. 
Вода не съм, ни светло бъдеще. 
Закъснявам даже и за късното. 
Не съм гора или морето. 
Не съм и облак, нито дъжд. 
Валят очите. Под небето 
съм някакакъв посредствен мъж. 
Съвсем без мен е обяснимо 
в живота твой така логичен. 
Изобщо, аз съм заменим. 
Ще се намери някой да ме дообича... 
Така, че някаква си личност - 
Забравяй ме - голямо чудо! 
Такива, като мен не ги обичат. 
и слагат ги в графата - Луди! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ще се намери някой да ме дообича..." - Поздравления!
    Нали знаеш - като се препълни графата, лудите ще станат нормални, а нормалните ще минават за луди: множеството налага критериите, а както върви...
  • Публикуван, Дени. Чакам одобрение! 🙂
  • Очакваме 😊😊
  • Благодаря, момичета! Съгласен за финала. Оставих го така, защото усещането ми се покрива точно с тия думи. Ей сега пък ще публикувам едно стихо, което е с по-силна поанта. Честит Ви празник! 🇧🇬🖋️📖🙂
  • Всичко, от което имам нужда, го намирам в твоята поезия!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...