Замисли се...
Искаш да обичаш, а от всичко се отричаш.
Чувствата способен си да владееш и на всичко се смееш.
Гледаш ме в очите, а тихо капят ти сълзите.
Не спираш за мен да мислиш нощ и ден,
а казваш, че бил си студен..
Искаш да ме имаш, но прекалено горд си за това!
Любовта за теб била шега, а все тя е в твоята глава!
Странен парадокс е това. Искаш да имаш красота подобна на моята душа,
но помисли с какво заслужил си я?!
Мислиш, че лесно любов ще събудиш
и без нея на сутринта ще се пробудиш,
но не мислиш ли, че след нощта ще остане една тъга?...
Искаш с пълни шепи да ограбиш моето сърце
и да оставиш една рана, скована в ледове!
Честно ли е? Питам те аз!
А, ако някой ден останеш сам и наранен?
Ще тъжи ли някой за теб? Нима?!
Замисли се, преди омразата в едно чисто сърце да посееш!
И един ден сам, самотен да остарееш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Петровская Всички права запазени
