Замисли се...
Искаш да обичаш, а от всичко се отричаш.
Чувствата способен си да владееш и на всичко се смееш.
Гледаш ме в очите, а тихо капят ти сълзите.
Не спираш за мен да мислиш нощ и ден,
а казваш, че бил си студен..
Искаш да ме имаш, но прекалено горд си за това!
Любовта за теб била шега, а все тя е в твоята глава!
Странен парадокс е това. Искаш да имаш красота подобна на моята душа,
но помисли с какво заслужил си я?!
Мислиш, че лесно любов ще събудиш
и без нея на сутринта ще се пробудиш,
но не мислиш ли, че след нощта ще остане една тъга?...
Искаш с пълни шепи да ограбиш моето сърце
и да оставиш една рана, скована в ледове!
Честно ли е? Питам те аз!
А, ако някой ден останеш сам и наранен?
Ще тъжи ли някой за теб? Нима?!
Замисли се, преди омразата в едно чисто сърце да посееш!
И един ден сам, самотен да остарееш...
© Красимира Петровская Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
То и аз се замислих...
Прекрасно стихотворение.
Истини и любов...дано се замисли...
С много обич за теб, Вержиния. -
Но от любовата няма да се отрече бъди сигурна, ако обича истински той ще разбере...........
Поздрави
-
Много истина,мила,много!Поздрави и успех!
-
Той, който и да е, може да обича вероятно най-истински, защото може да я владее, но тя ще надделее...
Хареса ми! Усмивка...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав най-сърдечен!