Замразени спомени
ЗАМРАЗЕНИ СПОМЕНИ
Кърпя със мисли душата си,
раздрана от милиони бримки
и правя разбор на съдбата си
сред стари, забравени снимки.
Във "фризера" на спомените мои
аз пазя ги от всякаква зараза
и мъките ми, шурнали в порои,
да не ги превърнат във омраза.
И всеки път размръзвам по една,
и всеки път в очите ти се взирам,
поставям ги в албума след това
и в моята любов ги консервирам.
Снимки замразени, в скреж покрити,
но чисти, свежи и до днес,
като тихи болки, във сърцето скрити,
те носят ми за тебе вест.
И стиснал снимка аз във шепите,
с надежда да стопя скрежта,
докосвам те със пръсти като слепите
и те съживявам със дъха.
И тъй минутите се движат,
вековете се превръщат в часове
и спомени за теб се нижат,
пристигащи от стари светове.
Прибирам го сред скреж и пара
и "фризера" завива като бебе,
албума стар със ледена омара
и пази в мене спомени за тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
