Замъка Оркни

8.05.2007 г., 22:15 ч.

Поезия

5.0 / 3

693 0 6

Под тежкото небе на онзи край студен,
където слънчев лъч промъква се унило
сред мрачни лесове, пропити с лъх на тлен
и в горест, и печал дълбоко спотаили
легенди за любов, за мъст и изневяра,
предателство и чест, издига тъмен ръст
над стръмни брегове една обител стара,
самотен, глух прислон сред пуст околовръст.
Студено е, тревожно и тъжно в този замък,
злокобно, грозно вие вятърът на прага
и мъртво е сърцето, кораво като камък,
обвит със бяла скреж, пълзи унила влага ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

„Цяло”
Ще запомня /на Йо/

Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...
Додето трае куковото лято

От срещи и раздели, и вини, останаха по тротоара локви. И щом неволно вятър прозвъни, изнервено враб...
Цигуларката

На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...

Още произведения »