23.01.2012 г., 9:02 ч.

Цигуларката 

  Поезия » Философска
3413 17 31

На сцената искряха светлините

танцуващи във звезден пирует,

когато от Страната на Мечтите

пристъпвайки с изящен силует

 

една Жена облечена във бяло

към публиката в миг се поклони-

с изваяното на Богиня тяло

от влюбените в нея светлини...

 

И толкова красива бе, че сякаш

объркано и Времето се спря,

а аз зашеметен стоях и чаках:

погледне ли към мен да изгоря...

 

В косите ѝ- сам Вятърът захласнат,

в очите ѝ- премигваха звезди,

а роклята загатнала бе страстно

овала на разкошните гърди...

 

...Почти минута властва тишината,

цигулката остана да виси

преди със елегантен жест Жената

да разпилее вихрено коси

 

и да докосне с тайнството на лъка

по струните в човешките души

и там с талант по божия заръка:

да разтревожи, но и утеши...

 

Унесени усещаха еднакво

в мелодията скрития копнеж:

и оня- дето за Любов е плакал

и друг до него- в страстите невеж...

 

...А всичко във мелодията има:

Носталгия, Безкрайност и Мечти

и Свободата на Духа непостижима,

и болка по отминалите дни,

 

но щом и Оцелелите Илюзии

под пръстите ѝ в ритъм затрептят...

(О Господи, звучала ли е Музика

когато си създавал този Свят!..)

 

...И всеки звук от Вечността отронен

във Вечността завръщаше се пак...

 

...А долу във салона, сам Бетовен,

макар и глух потропваше със крак!..

 

16.09.2010.       д-р Коста Качев              

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??