Цигуларката
На сцената искряха светлините
танцуващи във звезден пирует,
когато от Страната на Мечтите
пристъпвайки с изящен силует
една Жена облечена във бяло
към публиката в миг се поклони-
с изваяното на Богиня тяло
от влюбените в нея светлини...
И толкова красива бе, че сякаш
объркано и Времето се спря,
а аз зашеметен стоях и чаках:
погледне ли към мен да изгоря...
В косите ѝ- сам Вятърът захласнат,
в очите ѝ- премигваха звезди,
а роклята загатнала бе страстно
овала на разкошните гърди...
...Почти минута властва тишината,
цигулката остана да виси
преди със елегантен жест Жената
да разпилее вихрено коси
и да докосне с тайнството на лъка
по струните в човешките души
и там с талант по божия заръка:
да разтревожи, но и утеши...
Унесени усещаха еднакво
в мелодията скрития копнеж:
и оня- дето за Любов е плакал
и друг до него- в страстите невеж...
...А всичко във мелодията има:
Носталгия, Безкрайност и Мечти
и Свободата на Духа непостижима,
и болка по отминалите дни,
но щом и Оцелелите Илюзии
под пръстите ѝ в ритъм затрептят...
(О Господи, звучала ли е Музика
когато си създавал този Свят!..)
...И всеки звук от Вечността отронен
във Вечността завръщаше се пак...
...А долу във салона, сам Бетовен,
макар и глух потропваше със крак!..
16.09.2010. д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
Това стихотворение винаги ще вълнува..
