Patrizzia (Надежда Ангелова)
2049 18100
26.06.2020 г., 18:06 ч.  

Додето трае куковото лято 

  Поезия » Друга
1269 19 25

От срещи и раздели, и вини,
останаха по тротоара локви.
И щом неволно вятър прозвъни,
изнервено врабчетата подскокват.

 

И в чужди стъпки търсят теб и мен.
Смехът ми сред липите изнемогва.
А нашият сигнал наизустен,
от други тишината крехка  погва.

 

Оглежда се смутено  светофар,
запазил е в червено младостта ни.
За няколко секундички макар,
в душите ни да спре и да остане.

 

Покланя ни се старата бреза,
напук на белезите още помни.
Сълза от брезов сок ли пропълзя?
Или проплака облаче бездомно?

 

И този град – сираче, без мечти,
рисува ни със въглен – по тревата
А ние сме си същите...Почти.
Додето трае куковото лято.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??