22.02.2004 г., 18:19

Замълчи

2.3K 0 2

Замълчи, когато с жар те галя. 
Думите ненужни забрави. 
От усмивката ти цял изгарям,
снегът във теб и мен се разтопи.
 
Замълчи, когато си до мене. 
Погледът ми да те нарисува. 
Безумие и лудост ме обземат, 
тайфун в гърдите ми бушуващ. 
 
Замълчи, когато с тихи стъпки 
раздялата пристъпва примирена. 
Животът ми е низ от кръпки, 
а ти си малка птичка наранена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...