22.02.2004 г., 18:19

Замълчи

2.3K 0 2

Замълчи, когато с жар те галя. 
Думите ненужни забрави. 
От усмивката ти цял изгарям,
снегът във теб и мен се разтопи.
 
Замълчи, когато си до мене. 
Погледът ми да те нарисува. 
Безумие и лудост ме обземат, 
тайфун в гърдите ми бушуващ. 
 
Замълчи, когато с тихи стъпки 
раздялата пристъпва примирена. 
Животът ми е низ от кръпки, 
а ти си малка птичка наранена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...