22.02.2004 г., 18:19

Замълчи

2.3K 0 2

Замълчи, когато с жар те галя. 
Думите ненужни забрави. 
От усмивката ти цял изгарям,
снегът във теб и мен се разтопи.
 
Замълчи, когато си до мене. 
Погледът ми да те нарисува. 
Безумие и лудост ме обземат, 
тайфун в гърдите ми бушуващ. 
 
Замълчи, когато с тихи стъпки 
раздялата пристъпва примирена. 
Животът ми е низ от кръпки, 
а ти си малка птичка наранена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...