Feb 22, 2004, 6:19 PM

Замълчи

  Poetry
2.3K 0 2

Замълчи, когато с жар те галя. 
Думите ненужни забрави. 
От усмивката ти цял изгарям,
снегът във теб и мен се разтопи.
 
Замълчи, когато си до мене. 
Погледът ми да те нарисува. 
Безумие и лудост ме обземат, 
тайфун в гърдите ми бушуващ. 
 
Замълчи, когато с тихи стъпки 
раздялата пристъпва примирена. 
Животът ми е низ от кръпки, 
а ти си малка птичка наранена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....