Замълчи, когато с жар те галя.
Думите ненужни забрави.
От усмивката ти цял изгарям,
снегът във теб и мен се разтопи.
Замълчи, когато си до мене.
Погледът ми да те нарисува.
Безумие и лудост ме обземат,
тайфун в гърдите ми бушуващ.
Замълчи, когато с тихи стъпки
раздялата пристъпва примирена.
Животът ми е низ от кръпки,
а ти си малка птичка наранена.
© Найден Найденов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
