Feb 22, 2004, 6:19 PM

Замълчи

  Poetry
2.3K 0 2

Замълчи, когато с жар те галя. 
Думите ненужни забрави. 
От усмивката ти цял изгарям,
снегът във теб и мен се разтопи.
 
Замълчи, когато си до мене. 
Погледът ми да те нарисува. 
Безумие и лудост ме обземат, 
тайфун в гърдите ми бушуващ. 
 
Замълчи, когато с тихи стъпки 
раздялата пристъпва примирена. 
Животът ми е низ от кръпки, 
а ти си малка птичка наранена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...