Замълчи, когато с жар те галя.
Думите ненужни забрави.
От усмивката ти цял изгарям,
снегът във теб и мен се разтопи.
Замълчи, когато си до мене.
Погледът ми да те нарисува.
Безумие и лудост ме обземат,
тайфун в гърдите ми бушуващ.
Замълчи, когато с тихи стъпки
раздялата пристъпва примирена.
Животът ми е низ от кръпки,
а ти си малка птичка наранена.
© Найден Найденов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
