Замълчи, когато с жар те галя.
Думите ненужни забрави.
От усмивката ти цял изгарям,
снегът във теб и мен се разтопи.
Замълчи, когато си до мене.
Погледът ми да те нарисува.
Безумие и лудост ме обземат,
тайфун в гърдите ми бушуващ.
Замълчи, когато с тихи стъпки
раздялата пристъпва примирена.
Животът ми е низ от кръпки,
а ти си малка птичка наранена.
© Найден Найденов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
