17.10.2008 г., 1:41

Замълчи, върви си...

876 0 2
Замълчи, върви си...
Аз нямам какво да кажа.
Всичко вземи си...
Но тъгата нека остане.
Тръгвай, чака те нов ден,
чака те поредната незаменима.
Някоя, по-идеална от мен,
ще е до теб, когато няма да ме има.
Къде ще бъда аз тогава?
Ще продължи ли моят път?
Дори надеждата не спасява
от сълзите, които валят...
Ще я целуваш с онези устни,
с които моите се сляха онзи ден.
Ще я галиш с нежните пръсти,
които бяха "само за мен".
Няма да бъда дори спомен далечен.
Няма да бъда нищо, както и сега...
Ще чувам гласа ти във всяка песен
и ще си спомням какво преживях...
Сълзите ми не изсушавай.
Замълчи, върви си...
Напред продължавай,
но за последно след мен обърни се...!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • определено действаш!
  • Прекрасно е и се докосва до сърцето,разчувства.Браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....