24.06.2006 г., 22:29

Запалвам ти с любов свещичка

1.7K 0 14

Усмихнато ме гледаш от стената,

а болката  пронизва ме кат с нож.

Връщам се във миналото дето

чувах твоя топъл глас.

Съдба жестока  те наказа,

но ти лоша думичка не каза .

Стисна зъби,продължи напред

остана си добър и мил човек.

 

И днес от тебе се нуждая,

както преди-на рамото ти да се наридая

в прегръдка нежна да ме призовеш

и майчински съвет да ми дадеш!

 

С любов поднасям аз цветя

на твоята пречистена  душа,

запалвам ти една свещичка

да знаеш  мила, че не си самичка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за топлите думи-Гери,Лори,Мими и Дими и аз ви прегръщам!
  • Прегръщам те и аз, Мария, и поклон!
  • Защо съдбата е така жестока
    и удря там където най боли,
    защо смъртта коси цветята,
    а всеки плевел просто си стои.

    Поздрави за невероятния стих!!!
  • Силен стих, защото е изстрадан - болезнен...
    Поклон...
  • Благодаря ти,Поли,имах нужда от прегръдка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....