Jun 24, 2006, 10:29 PM

Запалвам ти с любов свещичка

  Poetry
1.7K 0 14

Усмихнато ме гледаш от стената,

а болката  пронизва ме кат с нож.

Връщам се във миналото дето

чувах твоя топъл глас.

Съдба жестока  те наказа,

но ти лоша думичка не каза .

Стисна зъби,продължи напред

остана си добър и мил човек.

 

И днес от тебе се нуждая,

както преди-на рамото ти да се наридая

в прегръдка нежна да ме призовеш

и майчински съвет да ми дадеш!

 

С любов поднасям аз цветя

на твоята пречистена  душа,

запалвам ти една свещичка

да знаеш  мила, че не си самичка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за топлите думи-Гери,Лори,Мими и Дими и аз ви прегръщам!
  • Прегръщам те и аз, Мария, и поклон!
  • Защо съдбата е така жестока
    и удря там където най боли,
    защо смъртта коси цветята,
    а всеки плевел просто си стои.

    Поздрави за невероятния стих!!!
  • Силен стих, защото е изстрадан - болезнен...
    Поклон...
  • Благодаря ти,Поли,имах нужда от прегръдка!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...