Два без пет е, а за мен е съмнало...
Пак луната си прави неуместни шеги.
Скучае ли или пък ѝ е хрумнало
да броя поредно стадо с овци?
До хиляда стигнах, а те, пощръклели,
плашат крилатия ми Пегас оседлан.
Дреме им! Случайно да сте видели
овца - вдъхновителка? Аз поне не знам!
Простих на тази овча инвазия.
Наясно съм, не те са виновни, а ЕГН-то!
Но мисъл коварна пак ме полазва...
Навик ли или необходимост проклета?
Промених моята нощна стратегия.
(споделям ви тайна - запазена марка)
Възбудих поетичните си умения
с кюфте от хладилника и снощна салата...
Пет без пет е! Като ще е безсъние,
поне музЪТ да е тръпка гореща.
Автограф ми остави на тръгване -
това стихотворение смешно!
© Даниела Виткова Всички права запазени