Запази ме
Ето, вече се прокрадва
в косите ми по малко скреж.
Тиктакане като зловеща брадва
при мен довежда някакъв копнеж...
Запази ме, време! Запази ме!
Не искам в минутите ти аз да изгоря.
Превърни ме в юлска жега зиме,
в бяла преспа сняг - през пролетта.
Магьосница ако бях, бих посмяла
назад да те накарам да вървиш -
денят ти свеж от запад да изгрява,
а нейде там, на изток, да заспиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Радева Всички права запазени
