Ето, вече се прокрадва
в косите ми по малко скреж.
Тиктакане като зловеща брадва
при мен довежда някакъв копнеж...
Запази ме, време! Запази ме!
Не искам в минутите ти аз да изгоря.
Превърни ме в юлска жега зиме,
в бяла преспа сняг - през пролетта.
Магьосница ако бях, бих посмяла
назад да те накарам да вървиш -
денят ти свеж от запад да изгрява,
а нейде там, на изток, да заспиш...
© Дияна Радева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
