Запазил бих благоприличие
Един отекнал миг. Дежа ву. Очите ти.
Нощ от рози. И сатен.
Два лъча тъмнина. Сълзите ми.
Ранен съм във душата. Похитен.
Звезди над мен. И по косата ти.
Нежен вятър носещ щастие.
Океан от мисли из главата ми.
И мътен ум без сладострастие.
Запазил бих благоприличие.
Във този парк... Дните си пилея.
Не казал бих "Обичам те",
дори на таз самотната алея.
Полунощ е. Няма да те имам.
Много закъсняхме. Права си.
Оправдания ли? Не намирам.
Виновен съм - признавам си.
...А лампата угасна. Стъмни се.
Нощта е тъмна. Тежко бреме.
... Ще гледам утре слънцето.
Но дотогава има време...
Нощ от рози. И сатен.
Два лъча тъмнина. Сълзите ми.
Ранен съм във душата. Похитен.
Звезди над мен. И по косата ти.
Нежен вятър носещ щастие.
Океан от мисли из главата ми.
И мътен ум без сладострастие.
Запазил бих благоприличие.
Във този парк... Дните си пилея.
Не казал бих "Обичам те",
дори на таз самотната алея.
Полунощ е. Няма да те имам.
Много закъсняхме. Права си.
Оправдания ли? Не намирам.
Виновен съм - признавам си.
...А лампата угасна. Стъмни се.
Нощта е тъмна. Тежко бреме.
... Ще гледам утре слънцето.
Но дотогава има време...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
