12 dic 2007, 15:22

Запазил бих благоприличие

  Poesía
772 0 8
Един отекнал миг. Дежа ву. Очите ти.
Нощ от рози. И сатен.
Два лъча тъмнина. Сълзите ми.
Ранен съм във душата. Похитен.
Звезди над мен. И по косата ти.
Нежен вятър носещ щастие.
Океан от мисли из главата ми.
И мътен ум без сладострастие.
Запазил бих благоприличие.
Във този парк... Дните си пилея.
Не казал бих "Обичам те",
дори на таз самотната алея.
Полунощ е. Няма да те имам.
Много закъсняхме. Права си.
Оправдания ли? Не намирам.
Виновен съм - признавам си.
...А лампата угасна. Стъмни се.
Нощта е тъмна. Тежко бреме.
... Ще гледам утре слънцето.
Но дотогава има време...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...