Запис на един трагичен ден
Забих се днес в една невроза -
едва (но все още) издържам...
Боля ме сутринта ухото -
'ма много силно! Кърпа вързах.
После набързо, по инерция,
се скарах яко със сестра ми
за някаква неясна версия
на сватбения ни подарък;
аааама така се разлютих -
напундила се на дивана...
Добре че в тоз съдбовен миг
реши да звънне телефонът -
шивачката ми ("милата "),
объркала не знам какво си,
не стигал ù платът за роклята,
още съм трябвало да нося.
Абе какво им стана днеска -
като във стройна филхармония
(напълно и изцяло женска)
ми свирят "Нервната симфония"!
'Бе няма да им се набирам! -
решавам в миг на просветление-
в мазето нещо си намирам
да ръчкам за успокоение.
И... си поправям един стол...
Като си праснах пръста с чука...
какво да ви разправям - мор -
звезди, планети, черна дупка...
Главата ми се завъртяяяя
от болка. Бягам бързо
да търся лед. Едва търпя,
но слагам си леда чевръсто.
О, боже! Колко е студено!
И още повече болиииии !!!!
...
Полеееекичка се посъвземам -
поглеждам - почва да вали!!!
Ооооооооо, абе колко е часът?
И няма ли да свършва вече
тоз Ден. Надявам се Нощта
да бъде малко по-човечна.
...
Мисля си - днес дали съм яла...
Сякаш не съм. Не знам, не помня.
Ами кафе дали съм пила ?
'Бе що не ида аз до банята
и да си перна бързо душче -
студеничко... да охлади.
Две-три цигарки да изпушкам,
душата ми да се роди !
Дано не звънне телефонът,
че хич не ми се разсъждава
на някой навлек за проблемите,
и как "направо се отчаял..."
Отивам ! Да се съблека...
Не бягайте, постойте тук,
почакайте така за малко -
след банята ще пиша пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Капи Капито Всички права запазени
