Заради две очи
Заради две очи... Била съм млада,
безкрайно и до болка ми горча.
Но махнала с ръка, ей тъй, с досада,
ме дръпна лудост: Стига! Доскуча̀!
А аз съм и сама нетърпелива,
раздавам без да жаля и съвсем,
реших, че на нрава ми не отива,
да хленча жално. Ето ти проблем!
Младежът клюмна: Коравосърдечна!
Реши го и забрави ме, и край!
Но, както казах, в минало далечно,
бях млада. Глупава не казах май.
Заради две очи... И не, че не болеше,
остана сноп изписани листа̀.
Намерих ги и сякаш вчера беше...
Дали не се размеквам, с възрастта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
