3.07.2015 г., 8:43 ч.
Заради нея, заради мен
В деня на последната среща,
потайно – и времето мълчи,
хладен за раздялата гореща
и тъжен – без сълзи в очите.
На устните последно сбогом
проговорихме в този момент –
сърцата погледнаха се строго.
И заради нея… И заради мен.
Изчезнаха и очите ѝ дълбоки,
но утихна и погледът ми блед,
тръгнахме в различни посоки –
продължихме сами… Напред.
© Никица Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
проговорихме в този момент –
сърцата погледнаха се строго.
И заради нея… И заради мен."
Много ми хареса! Поздравления! Мисля, че имаш голям талант! А за жалост виждам, че това не се забелязва.... Тъжно е, че има толкова добри автори като теб в този сайт, а накрая остават незабелязани.... 6 от мен! И не искам да ме разбираш погрешно.... Поздравявам те и ти препоръчвам да не спираш да пишеш, защото ти се отдава много!