Заради нея, заради мен
В деня на последната среща,
потайно – и времето мълчи,
хладен за раздялата гореща
и тъжен – без сълзи в очите.
На устните последно сбогом
проговорихме в този момент –
сърцата погледнаха се строго.
И заради нея… И заради мен.
Изчезнаха и очите ѝ дълбоки,
но утихна и погледът ми блед,
тръгнахме в различни посоки –
продължихме сами… Напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
