Заради порива на страстта
да прекрача ей тъй, забраненото!
Да сваля от плещите ти бреме,
да простя онова, непростеното.
Твойта глътчица въздух желана
в дробовете ти мога да сложа...
Цяла нощ да те водя със мене
по бръснача изострен на ножа.
С всеки миг все по-сладко ще става
и по стръмното весел ще тичаш!
Тази лудост любов обещава,
затова ти така я обичаш.
До зори мойта страст ще прегръщаш!
Какво пък... Аз нищо не губя!
Но когато се върнеш във къщи,
как ще галиш ти свойта съпруга!
Как ще гледаш в очи дъщеря си,
докато сладко нашепва ти: ''тати!''?
Ще залъгваш невинно дете,
заради порива на страстта си!
Да имаш семейство е дар!
Готов ли си да го пренебрегнеш
за една нощ любовен пожар?...
Аз мога да бъда със тебе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
