koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
15.10.2018 г., 7:44 ч.

Зарадване 

  Поезия » Друга
417 1 6

Преглъщам в мене хиляди въпроси

към времето коварно в този век,

че щастие ли всеки ден ми носи

и чувствам ли се аз, като човек?

 

Въздишам все по сините простори,

а нощем пък по ярките звезди.

И чакам Господ знака да ми стори-

живота тука да ми подреди.

 

И птичето на рамото да кацне,

а слънцето с лъчи да ме дари.

И щастие в челото да ме бацне

и огън във душата да гори.

 

Тогава чак и аз ще се зарадвам

на този земен свят и бял, и нов.

И порив в шепите ще си открадвам

за блага дума, ласка и любов.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??