Silence (Яна)
11 22
27.06.2007 г., 23:41 ч.

Зараза 

  Поезия
1188 0 4
Не е времето да страдаш,
аз тръгвам си,
защото ме е страх.
Изтървах момента и протаках,
докато не разгадах лъжливия ти свят.

Пръстите ми бледни пак треперят.
Очите ми не могат да следят
ръба на чашата кристална,
кръвта по живата ти плът.


И вятърът отново ми напомня,
че само пътник съм
и мястото ми не е тук.
И времето отново там назад ме връща
навярно за един последен път.


Не открих света,
а спомням си словата ти
самотата бавно как ще ме убие.
Тогава не посмях да питам,
тогава предпочитах да се скрия.

Тогава аз чрез теб живеех,
отрова пиех, мислейки, че е роса.
А ти злорадо си ликувал,
че убиваш в мен невинността.

Сега съм просто призрак,
избягал от студения си гроб.
Сега съм само сянка,
търсеща от нищото живот.

А ти отново отминаваш
бледата ми същност, грозна, сива.
Поглеждаш ме наивно, празен,
а преди за теб аз бях красива.


© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??