Зараза

Jun 27, 2007, 11:41 PM

Poetry

1359 0 4

Не е времето да страдаш,
аз тръгвам си,
защото ме е страх.
Изтървах момента и протаках,
докато не разгадах лъжливия ти свят.
Пръстите ми бледни пак треперят.
Очите ми не могат да следят
ръба на чашата кристална,
кръвта по живата ти плът.
И вятърът отново ми напомня,
че само пътник съм
и мястото ми не е тук. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Зараза

Want to read more?

Random works