Заседнала във времето
Научи се да обичаш
и тогава, ако искаш се върни.
Но сега към мен недей да тичаш.
Знам, това не е любов, щом толкова боли.
Тръгни си! Моля те, не се завръщай!
Остави сама да се удавя в мъка.
И пак назад не се обръщай!
Нека любовта ни спре до тука!
Аз не мога повече да страдам,
да се боря за умрялата любов.
Няма вече от сърце да се раздавам,
а ти да не дочуваш моя зов.
и тогава, ако искаш се върни.
Но сега към мен недей да тичаш.
Знам, това не е любов, щом толкова боли.
Тръгни си! Моля те, не се завръщай!
Остави сама да се удавя в мъка.
И пак назад не се обръщай!
Нека любовта ни спре до тука!
Аз не мога повече да страдам,
да се боря за умрялата любов.
Няма вече от сърце да се раздавам,
а ти да не дочуваш моя зов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Ангелова Всички права запазени
