Oct 16, 2004, 12:23 PM

Заседнала във времето

  Poetry
2.5K 0 3
Научи се да обичаш
и тогава, ако искаш се върни.
Но сега към мен недей да тичаш.
Знам, това не е любов, щом толкова боли.

Тръгни си! Моля те, не се завръщай!
Остави сама да се удавя в мъка.
И пак назад не се обръщай!
Нека любовта ни спре до тука!

Аз не мога повече да страдам,
да се боря за умрялата любов.
Няма вече от сърце да се раздавам,
а ти да не дочуваш моя зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....