30.03.2021 г., 8:30

Засенчване

506 0 0

Засенчване
 

Живеем в свят пълен с окови.

Опитваме се с алкохол да разградим нашите коркови маски.

Пропукват се като стена на крепост.

С нощта, очите ни ослепяват, слепота...

Опитват се да ни програмират.

Със змии вместо език ни манипулират.

Ние приемаме това,

но къде остана нашата свобода? 

Твърде много спящи глави.

С въпроси без отговори, но живота върви.

Играчки със тенекиена глава.

Животни виещи за свобода...
 

-В. Велев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велян Велев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...