Защо?
Защо?
Защо най-хубавите стихове се раждат,
ако нещастие и мъка ни опасват,
ако душевната ни рана не зараства
или пък надеждата ни в миг угасне.
Спомените ни от първата любов,
скътани в душите, рядко изписваме.
Но чуем ли последния й зов,
чернеят сърцата по белите листове.
А първият ни училищен ден
понякога дори не помним.
Но звънне ли последното звънче,
стихове пишем и сълзи роним.
Пишем, когато нечути оставаме
или душата от самота ни боли.
А може би, се съмосъжаляваме?
Излятата мъка, по-малко тежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
Моите поздравления.
