5.03.2007 г., 11:54

Защо

810 0 0
Защо пораснах?
Защо така живях?
Защо нищо не ми остана,
нищо, дори и живота...?

Защо остана само тъга?
Само една голяма, гореща сълза,
защо страстта
потъна в пепелта?

Защо, защо загина така,
набързо без да остави следа?
Защо, защо ме боли,
че влюбен не си в мене ти?

Защо, защо продължи да кърви душата ми?
Защо, защо сме само приятели?
Защо, защо не ме намрази,
а в дълбините на сърцето ми се впи...?

Защо, защо като пиявица от своята жертва
изпиваш живота от мен полека?
Защо, защо безнадеждно така
дъха ми внезапно спря?

Защо, защо на гроба ми призна,
че ме обичаш от все душа.
Така красива бе любовта,
а сега изведнъж отлетя...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....