Защо пораснах?
Защо така живях?
Защо нищо не ми остана,
нищо, дори и живота...?

Защо остана само тъга?
Само една голяма, гореща сълза,
защо страстта
потъна в пепелта?

Защо, защо загина така,
набързо без да остави следа?
Защо, защо ме боли,
че влюбен не си в мене ти?

Защо, защо продължи да кърви душата ми?
Защо, защо сме само приятели?
Защо, защо не ме намрази,
а в дълбините на сърцето ми се впи...?

Защо, защо като пиявица от своята жертва
изпиваш живота от мен полека?
Защо, защо безнадеждно така
дъха ми внезапно спря?

Защо, защо на гроба ми призна,
че ме обичаш от все душа.
Така красива бе любовта,
а сега изведнъж отлетя...