Защо
Защо не си отидеш?
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи -
лицето ти пред мен.
Недей да ме измъчваш,
отивай си от мен.
Дори във планината
под парещи лъчи
аз виждам в светлината,
безмълвен ти стоиш.
Загледана в простора
за тебе мисля пак,
не чувствайки умора,
ни болка, нито страх.
Отивай си! Върви си!...
Аз гоня те от мен,
макар, че ти в сърцето ми
от мене си пленен.
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи -
лицето ти пред мен.
Недей да ме измъчваш,
отивай си от мен.
Дори във планината
под парещи лъчи
аз виждам в светлината,
безмълвен ти стоиш.
Загледана в простора
за тебе мисля пак,
не чувствайки умора,
ни болка, нито страх.
Отивай си! Върви си!...
Аз гоня те от мен,
макар, че ти в сърцето ми
от мене си пленен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Атанасова Всички права запазени
