Apr 13, 2005, 10:53 PM

Защо

  Poetry
1.3K 0 3
Защо не си отидеш?
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи -
лицето ти пред мен.
Недей да ме измъчваш,
отивай си от мен.
Дори във планината
под парещи лъчи
аз виждам в светлината,
безмълвен ти стоиш.
Загледана в простора
за тебе мисля пак,
не чувствайки умора,
ни болка, нито страх.
Отивай си! Върви си!...
Аз гоня те от мен,
макар, че ти в сърцето ми
от мене си пленен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси мимчо
  • Ето това вече е добро.Не съм знела, че имаш чак такива заложби,приятно съм изненадана от теб.От мен само едно:Дерзай чадо!
  • Хубаво си го написала Александра. Постигнала си един ритъм и звучи като песен, дори си я представих и прозвуча в мен. Продължавай все така и ще постигнеш успехи. Желая ти, да имаш много вдъхновения по твоя път! 6 и

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...