Защо?...
Защо не ме обичаш,
защо името ми не изричаш
нощем преди да заспиш?
Защо дали ще ме раниш
не мислиш? Защо без мен
безгрижно минава твоят ден?
Защо, когато лежа до теб
не трепнеш, а си като лед ?
Защо за теб не съм това,
което си ти за мен? Защо през нощта
аз съм тази, която се върти?
Защо аз съм тази, която лее сълзи,
когато гледа лицето ти,
чието сърце нервно трепти
от страх да загуби краткия миг -
мимолетен, но много щастлив,
мига, в който до мен спиш,
в който мълчиш и няма как да ме раниш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Чикова Всички права запазени
