4.06.2017 г., 13:44

Защо

696 2 9

Искам някой да ми отговори

на този абсурден въпрос

или в стих с мен да поспори,

ако е умен, а аз бил съм прост.

 

Защо човек се ражда-умира

на тази планета Земя

и за себе си всичко прибира

като същинска ламя?

 

Нали е създаден уж от Бога

да съзижда, да не руши,

а носи разруха, носи тревога

във нечии чужди души !? 

 

Нали е създаден уж да обича

той всеки себеподобен

и дали на всеки прилича 

да има камък надгробен!?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напоследък влизам рядко и за малко, но в никакъв случай не ти се сърдя! За мен ти си оставаш един добър човек и приятел! Не обичам да изтъквам недостатъци, аз самата съм с толкова много! Бъди благословен, Исмаиле и не спирай да пишеш!
  • Благодаря ти, Руми! Помислих си, че ми се сърдиш за предишните ми публикации и ми беше тегаво тези дни! Не обръщай внимание на писанията ми! Синът ми също ходи на гурбет в Англия и знам, че не е предател, но не мога да се въздържам...и пиша тези неща и ми олеква. Много хора ми се сърдят, а Иван Крайски, който смятам за приятел ме нарече кон с капаци, за което не го виня! За добро или лошо такъв съм и такъв ще си остана! Благодаря ти от сърце!
  • Въпросът ти съвсем не е абсурден, Исмаиле и всеки би ти отговорил по свой собствен начин! Бог ни е създал равни, но със свободна воля, дал ни е също така разум и сърца, от там нататък всеки сам решава...
    Приеми моите поздрави!
  • Благодаря, Иржи! Чета те! Разсмиваш ме, а това е достатъчно!
  • Бях решила да ти отговоря в стих,Исмаиле,както ти предложи,но се отказах....Нямам настроение.Като произведение е чудесно,макар,че бих поспорила на едно-две места...А ти дали защото нямаше роля в предишното,не прочете и следващия ми стих?Майтапя се,разбира се!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...